Има ръст на хората, склонни да гласуват за по-крайна партия
Заради продължаващата поляризация в обществото нарастват както позитивните, по този начин и отрицателните отзиви " за " и " срещу " Европейски Съюз и НАТО, за сметка на сегмента в средата.
Това изясни в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Горан Георгиев от Центъра за проучване на демокрацията. Той разяснява последните сравнителни европейски изследвания на публичното мнение в обособените страни от Европейски Съюз - на института GLOBSEC и Евробарометър.
Според него за заявената по-висока подготвеност да се гласоподава на евроизборите следващата година, регистрирана в едно от проучванията, въздействие оказват разнообразни фактори. От една страна става дума за по-висока ангажираност с политиката на Европейски Съюз и поради войната в Украйна, а от друга - за продължаваща поляризация в обществото.
Има растеж на хората, склонни да гласоподават за по-крайна партия и сигурно ще забележим такива партии на идващите избори, в това число от нашата страна, означи анализаторът.
Ако дясното консервативно пространство преди е било по-близо асоциирано с задгранични властнически политики, то в този момент по думите му се следи сегмент от десни политически играчи, които поддържат тази изразителност и идеология, без да се " съюзяват " с Русия.
" Те основават пространства за себе си, настрана от съветското . Преди бяха по-близки. "
Естествено за по-бедните страни в съюза е целите да са социо-икономически, за разлика от по-концептуалните в по-развитите страни, регистрира Горан Георгиев, запитан за разминаванията. Затова и у нас се следи по-ниско доверие в демокрацията, недоумение на демокрацията, както и по-ниско доверие в медиите и институциите като цяло .
Проличава си резултатът на дезинформацията, която в България е всеобща и е главното пояснение за геополитическите динамичности, добави той.
" Има огромна смяна в политическите и геополитическите показа. Последният отчет на GLOBSEC удостовери това. Няколко индикатора илюстрират това доста добре. 2021 година утвърждението на Путин в България е 70%, доста близо до утвърждението му в самата Русия. 2022-ра, март, 29% е утвърждението на Путин, понижение от над два пъти. От последния отчет видяхме леко нарастване в позитивните показа – на 32%. Тази година отчетът на GLOBSEC сподели, че при предполагаем референдум да останем или да излезем от НАТО 2023 година измерихме 58% " за " оставане в НАТО. "
Наистина има огромен сегмент от обществото с проруски настроения , а това оказва много мощен напън върху политиците, изключително върху тези, които са се позиционирали като близки с Русия, но афектира даже прозападни партии , акцентира Горан Георгиев.
Това изясни в предаването " Хоризонт до обед " на БНР Горан Георгиев от Центъра за проучване на демокрацията. Той разяснява последните сравнителни европейски изследвания на публичното мнение в обособените страни от Европейски Съюз - на института GLOBSEC и Евробарометър.
Според него за заявената по-висока подготвеност да се гласоподава на евроизборите следващата година, регистрирана в едно от проучванията, въздействие оказват разнообразни фактори. От една страна става дума за по-висока ангажираност с политиката на Европейски Съюз и поради войната в Украйна, а от друга - за продължаваща поляризация в обществото.
Има растеж на хората, склонни да гласоподават за по-крайна партия и сигурно ще забележим такива партии на идващите избори, в това число от нашата страна, означи анализаторът.
Ако дясното консервативно пространство преди е било по-близо асоциирано с задгранични властнически политики, то в този момент по думите му се следи сегмент от десни политически играчи, които поддържат тази изразителност и идеология, без да се " съюзяват " с Русия.
" Те основават пространства за себе си, настрана от съветското . Преди бяха по-близки. "
Естествено за по-бедните страни в съюза е целите да са социо-икономически, за разлика от по-концептуалните в по-развитите страни, регистрира Горан Георгиев, запитан за разминаванията. Затова и у нас се следи по-ниско доверие в демокрацията, недоумение на демокрацията, както и по-ниско доверие в медиите и институциите като цяло .
Проличава си резултатът на дезинформацията, която в България е всеобща и е главното пояснение за геополитическите динамичности, добави той.
" Има огромна смяна в политическите и геополитическите показа. Последният отчет на GLOBSEC удостовери това. Няколко индикатора илюстрират това доста добре. 2021 година утвърждението на Путин в България е 70%, доста близо до утвърждението му в самата Русия. 2022-ра, март, 29% е утвърждението на Путин, понижение от над два пъти. От последния отчет видяхме леко нарастване в позитивните показа – на 32%. Тази година отчетът на GLOBSEC сподели, че при предполагаем референдум да останем или да излезем от НАТО 2023 година измерихме 58% " за " оставане в НАТО. "
Наистина има огромен сегмент от обществото с проруски настроения , а това оказва много мощен напън върху политиците, изключително върху тези, които са се позиционирали като близки с Русия, но афектира даже прозападни партии , акцентира Горан Георгиев.
Източник: novini.bg
КОМЕНТАРИ